Правото на Европейския съюз (ПЕС) се прилага по дела в отделни държави-членки много по-често, отколкото гражданите предполагат. Затова е важно ангажираните в досъдебните и съдебните процеси да познават процедурите, възможностите и задълженията си при подобни случаи.

          Това стана ясно по време на лекцията, която чл.-кор. проф. д. ю. н Атанас Семов изнесе в Ловеч на 5 април. Събитието се организира от председателите на Административния и Окръжния съд в града и на него освен съдии, присъстваха прокурори, адвокати, съдебни помощници, юрисконсулти.

         Чрез примери от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) професор Семов по увлекателен начин обясни какви са задълженията на съдиите, но и на адвокатите, при решаване на казуси, в които би могло да се приложи правото на ЕС. А такива случаи всъщност не са малко, макар и на пръв поглед да не изглежда така.

         Например в Европейския съюз няма съюзно наказателно право, тоест всяка държава си е запазила правото да преценява дали дадено деяние е престъпление и съответно на каква санкция подлежи то. Това означава, че при наказателно дело няма приложими съюзни правни норми. „Но има относими съюзни правни норми, тоест имат отношение към делото, следователно то попада в обхвата на правото на ЕС“, обясни проф. Семов.

         Той подчерта, че всеки съдия е длъжен служебно да установи дали дело, което му е разпределено за разглеждане, има връзка с правото на ЕС; ако попада в обхвата на ПЕС, съдията трябва да извлече всички произтичащи от това последици, включително да произнесе присъда „невинен“ за извършено престъпление. А това се случва, ако текст в национален закон противоречи на правна норма от по-висок ранг – например престъпление и съответната му санкция в национален закон противоречат на правни норми от Договора за функционирането на ЕС. Професор Семов даде пример с такъв казус от България, в резултат на който е променен текст от Наказателния кодекс, именно защото вътрешна норма, която противоречи на ПЕС, не се прилага.

         При всяко съмнение и/или колебание дали делото попада в обхвата на правото на ЕС, дали дадена правна норма е валидна, но и как се тълкува европейска правна норма, съдията задължително отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, обясни лекторът.

        „Преюдициалното запитване е като антибиотик – когато е нужен, го взимаш, когато не е нужен, не го взимаш. “.

       Атанас Семов посъветва всеки правен субект, още преди казусът, с който се занимава, да стигне до съд, да изясни дали ситуацията попада в правото на ЕС. „Все по-трудно е да се намери област, в която ПЕС да отсъства напълно“, обобщи той.