РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в публично
заседание в състав:
Членове: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 12 по описа за 2013 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
С
решение № 272 от 23.11.2012 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 429 по описа за 2012 година на Троянският районен съд, пети
състав е отменил Наказателно постановление № 11012082 от 20.06.2012г., издадено от Директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на М.М.П., ЕГН: **********
***, е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лева, на основание чл.65 от Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки във вр. с чл.32 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.66 ал.2 от Наредбата за
възлагане на малки обществени поръчки, за нарушение по
чл.8 ал.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, като незаконосъобразно.
Недоволна
от така постановеното решение е останала Агенцията за държавна финансова
инспекция гр. София, която чрез надлежно упълномощен процесуален представител е подала касационна жалба против решението
на ТРС. В жалбата се твърди, че РС неправилно е
приложил чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 81 ал. 3, във вр. с чл. 80 ал. 1 т. 5 от
НК. Касаторът намира, че институтът на абсолютната погасителна давност е неприложим в административнонаказател- ното производство. Счита, че препращащата норма на чл.
11 от ЗАНН не се отнася за абсолютната давност по чл. 81 ал. 3, във вр. с чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК,
че в чл. 82 от ЗАНН се съдържа уредба на давностните
срокове и не се налага препращане към разпоредбите от общата част на НК, като
отделно се позовава на чл. 34 от ЗАНН, който според касатора съдържа специална
уредба на давностните срокове в административнонаказателното производство,
поради което намира
за неприложими текстовете от общата част на НК. Позовава се на съдебната практика на административни съдилища, посочена в изброените решения
на АС - Плевен, Видин, Варна и
Добрич. В заключение моли съда да отмени решението на районния съд и вместо
него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по съображенията, изложените в нея.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание оспорва касационната жалба, като изтъква съображения за нейната
неоснователност и моли да се остави в сила оспореното решение на РС. Посочва, че е наложено наказание по отменен закон, съответно по отменен закон е издадено както НП, така и
самият АУАН, което
намира за недопустимо по
нашето законодателство. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, които са за адвокат.
Участващият
в касационното производство прокурор от ОП-Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като
обоснован и законосъобразен. Споделя
изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са погасената давност на
ангажираната с НП административно
наказателна отговорност и издаването на НП по отменената Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
В настоящото производство от страните не са
представени нови писмени доказателства, установяващи касационните основания.
Административен съд - Ловеч, в качеството си на
касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като
съобрази разпоредбата на чл. 218 от
АПК, приема следното:
В проверка по допустимостта, съдът
установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден
и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване и същата е процесуално
допустима. Ангажираните в
касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по чл.348
ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Като съобрази наведените в жалбата оплаквания, събраните
по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, настоящият състав приема касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Предмет
на разглеждане пред РС - Троян е било издаденото от касатора въз основа на АУАН №
Въззивният съд е проявил процесуална активност и е събрал
относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка. В изпълнение задължението си за извършване проверка на издаденото НП, решаващият съд е констатирал редица нарушения в производството по издаване
на АУАН и на НП, сред които и съществени, изложил е
подробни мотиви за приложението на института на абсолютната давност по чл. 81
ал. 3, във вр. с чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, като е
отчел, че административното нарушение е извършено на 25.04.2009 г., от която дата е
започнала да тече давността за административно-наказателно преследване, като
същата е изтекла на 26.04.2012 г., както и че административното наказание е наложено на основание разпоредба от
отменен нормативен акт. По тези
съображения РС е отменил наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав споделя
напълно мотивите на районния съд. По силата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. В разпоредбата на чл. 79
ал. 1 т. 2 от НК,
законодателят е регламентирал изтеклия
давностен срок като
обстоятелство, изключващо
отговорността. Правилни са изводите на РС, че извършителят на административно
нарушение не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителя
на престъпление, което е с по-висока степен на обществена опасност. Според действаща към момента на извършване на административното нарушение редакция на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, във вр. с чл. 81
ал. 3 от НК, наказателното преследване се изключва за деяния, за които се
предвижда наказание „глоба” с изтичане на три годишен абсолютен давностен срок.
Безспорно е установено
по делото, че деянието е
извършено на 25.04.2009
г., поради което и абсолютният давностен срок е изтекъл на 26.04.2012 г. След 26.04.2012 г. Административно наказателното производство е недопустимо и
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено от съда, пред
който делото е висящо, като правноирелевантно е дали административно наказателното производство е започнало и
приключило в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, респ. в сроковете на специалния нормативен акт - ЗОП, НВМОП.
В тази връзка доводите на касатора относно сроковете по
чл. 34 от ЗАНН са неотносими, т.к. не се отнасят до
института на абсолютната давност за административно наказателно преследване, към която препраща изрично разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, а касаят срокове за
съставяне на АУАН и НП. С текстовете на чл.
34 от ЗАНН и на чл. 66 от НВМОП законодателят е регламентирал сроковете за съставяне на АУАН, и НП,
които е приел за преклузивни.
Следва да се отбележи, че
цитираната от касатора практика
на административни съдилища не обвързва настоящия съд, като следва отделно всеки конкретен
случай да се преценява от съответния съд съобразно доказателствата по делото. Наред с това на съда е известна константната практика на
множество административни съдилища, която е постановена от Административен съд София-град, Административен съд
София-област, вкл. и Административен съд Плевен,
за приложение на института на абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване от общата част на НК - в приложимата редакция към момента на извършване на административното нарушение на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, във вр. с чл. 81 ал. 3 от НК,
към която препраща нормата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 79 от НК. Във връзка с отмяна на наказателни постановления поради
изтекла абсолютна давност конкретни съдебни решения са постановявани с решение
№ 150 от 16.03.2011 г. по канд № 8/2011 г. на Административен съд София-област, решение № 284 от 07.05.2012 г. по канд № 141/2012 г. на Административен съд Плевен, решение от 08.05.2009 г. по канд № 2015/2009 г., 4-ти касационен състав на АССГ, решение
№ 1478 от 29.03.2011 г. по канд № 692/2011 г., 12-ти
касационен състав на АССГ, решение
№ 213 от 02.04.2012 г. по канд № 137/2012 г. на
Административен съд Плевен, решение № 290 от
09.05.2012 г. по канд № 201/2012 г. на Административен съд
Плевен, решение № 285 от 07.05.2012 г. по канд № 172/2012 г. на Административен съд Плевен и много
други. В същия смисъл е и константната практика на Административен съд Ловеч.
Настоящият състав намира за неоснователен и довода на касатора, че Закона за административните нарушения и наказания съдържа уредба на давностните срокове - чл. 82 от ЗАНН, поради което и на това
основание не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 79 чл. 81 ал. 3, във вр.
с чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. Давностния
срок по чл. 82 от ЗАНН се отнася до изпълнение на административното наказание, чийто аналог е разпоредбата на чл. 82 от НК/. В правната
теория давността за наказателно преследване и за изпълнение на наложеното
наказание са два различни института, поради което смесването им се явява недопустимо. Давностният срок по чл.82 от ЗАНН се
отнася само до изпълнение на влязло в сила административно наказание, като в
ЗАНН липсва изрична разпоредба за погасителна давност за административнонаказателно
преследване, поради което за последните казуси, чл.
11 от ЗАНН, във вр. с чл. 79 от НК приложение
намират текстовете на чл. 81 ал.
3, във вр. с чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. Като два различни института са регламентирани и с
различни текстове в обща част
на НК, като
разпоредбата на чл.80 от НК
урежда института на погасителна давност за наказателно преследване, а тази на чл. 82 от НК урежда института на погасителна давност
за изпълнение на наложено наказание. В този смисъл, позовавайки се на нормата на чл.82 от ЗАНН, касаторът
незаконосъобразно смесва два различни давностни срока.
Правилно и
законосъобразно решаващият съд е приел за
допуснато и съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, тъй като
административното наказание глоба е наложено на основание разпоредба от отменен
нормативен акт. Безспорно,
Наредбата за възлагане на
малки обществени поръчки /НВМОП/ е отменена с ДВ., бр. 17 от 28.02.2012г., в сила от 26.02.2012 година и към датата на издаване на наказателното постановление, съответно към
датата на налагане на санкцията НВМОП не е съществувала в правния мир. Действително материята, регулираща
малките обществени поръчки е пренесена в Закона за обществените поръчки /ЗОП/, както е посочено в касационната жалба, но следвало административно наказващият орган да ангажира
административнонаказателната отговорност със санкция по съответния текст от
ЗОП, а не по НВМОП, която към
този момент е отменена. Правно недопустимо е налагането на сънкция по отменен нормативен акт.
В тази връзка възприетите фактическа обстановка и констатации на
касационния състав съответстват с достигнатите такива от
въззиваемия съд. Въз основа на тях законосъобразни и правилни са изводите на
този съд за незаконосъобразност на издаденото НП.
С
оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по
чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348
ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено
в сила, като правилно.
Настоящият състав намира за неоснователно
искането за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатски
хонорар. С оглед действащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, субсидиарно приложим
е НПК при разглеждане на касационните жалби, следва редът на АПК относно
правилата на касационното производство да се прилага ограничително, и в този
случай според настоящия състав не се дължат разноски. В производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не
се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.
Приемайки, че нормата на чл.228 от АПК е неприложима в касационното
производство, то тъй като в производството пред районния съд не се присъждат
разноски, то разноски не се присъждат и в производството пред касационната
инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272 от 23.11.2012 година по наказателно административен характер
дело № 429 по описа за 2012 година на Троянският
районен съд, пети състав.
Решението е окончателно.