РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав на двадесет и първи декември две хиляди и десета година в
публично заседание в състав:
Членове: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретар Д.Н. и с участието
на прокурор Светла Иванова, сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА к.н.а.д. № 193 по описа за 2010 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе
съобрази:
Производство по глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, алинея 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С решение №
144 от 28.09.2010 година, постановено по наказателно административен характер
дело № 242 от 2010 година, състав на Луковитският районен съд, е потвърдил
Наказателно постановление № 1276/03.07.2007 г. на Началник РУМВР - гр.Луковит, упълномощен с МЗ №К-1966/03.06.2004г.,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушeние №
1276 от 28.06.2007г., с което на
П.Л.В.,***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца,
като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното
решение В., е подал
касационна жалба, в
която твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона и
при съществени процесуални нарушения, представляващи касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел при установената фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства за доказано по несъмнен и
безспорен начин нарушение по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. не е извършител на описаното в акта и НП нарушение.
Твърди, че неправилно решаващият съд е възприел възражението за изтекла три
годишна давност и в тази връзка е извел неправилни изводи, т.к. били визирали
абсолютната три годишна давност. Излага, че са налице и съществени процесуални
нарушения, като в АУАН и в НП не е налице правно единство между цифровата
квалификация на деянието и неговото словестно описание и по делото не са
обсъдени всички представени доказателства. Иска отмяна на постановеното решение
и постановяване на друго, с което да се отмени процесното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява, не се представлява. По делото са постъпили писмени
бележки от процесуалният представител, в които доразвива изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт.
В съдебно
заседание ответника, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не изразява становище.
Представителя
на Окръжна прокуратура, пледира да остане в сила така постановеният съдебен акт,
като правилен и законосъобразен. Счита за неоснователна касационната жалба,
т.к. установената фактическа обстановка
сочи на извършено административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Съдът
като съобрази обжалваното решение, събраните по делото доказателства,
становищата на страните, и обсъди наведените касационни оплаквания, и тези по
чл. 218, ал. 2 от АПК приема от фактическа и правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от
надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, срещу решение на Районен съд -
Луковит, което подлежи на касационен контрол и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона и допуснати съществени
процесуални нарушения по
чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от
НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна
при следните съображения:
От
фактическа страна се установява, че на 28.06.2007г. бил съставен АУАН № 1276/2007г.,
срещу П.Л.В.,***, с ЕГН **********,
затова че като водач, на същата дата, около 15.15 часа в гр. Луковит, по ул.”Момчилец”, управлявал лек автомобил Субаро с ДК№ СА 94-93 ВВ, като предната регистрационна табела не е
поставена на определеното място, а е закрепена на предно панорамно табло,
представляващо нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП. В АУАН е
вписано, че
нарушителят има възражения.
Въз основа на така съставеният акт е издадено НП №1276/ 03.07.2007 г., в което е възприета
фактическата обстановка от акта, като на нарушителя е
наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от два месеца.
За да потвърди оспорваното
наказателно постановление въззивният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено, че при извършена проверка от контролните органи на посочената
дата и място, В. е извършил вмененото му нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
В изпълнение задължението си за извършване
служебна проверка на решението по смисъла на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият
състав установи че е незаконосъобразно. Съгласно текста на чл.13 от НПК, приложима с оглед
препращането, предвидено в чл.84 от ЗАНН, въззивния съд в пределите на своята
компетентност е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната
истина, съответно разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите
от закона доказателства и доказателствени средства, дали е извършено
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и налице ли
са условията за ангажиране на административно наказателна отговорност на
нарушителя. От
съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени с сроковете по чл.34
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, за чието спазване
съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН, по въпросите за
вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Наказателния кодекс/НК/, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба.
Съгласно чл.79, ал.1, т.2 НК, възможността за наказателно преследване,
съответно възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние
се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Относно сроковете за
погасяване на наказателна отговорност в ЗАНН липсва изричен регламент, поради
което по силата на чл.11 ЗАНН, следва субсидиарно да намерят приложение
правилата на НК. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №112 от
16.12.1982 г. по н.д.№96/82г., ОСНК, съгласно което институтите за спиране и
прекъсване на давността за наказателно преследване-чл.81 НК, се прилагат и за
давността по чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания.
Според разпоредбите на глава
девета от Общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на
съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан
в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за
съответното деяние. А погасяването на наказанието и на възможността да бъде
изпълнено вече наложено наказание е обусловено от изтичането на срок, чийто
размер е в зависимост от вида и размера на наложеното наказание за съответното
деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание “глоба”
или “имуществена санкция”, то по отношение на срока за изключване на
наказателното преследване, по силата на законовите разпоредби /чл.11 ЗАНН/,
следва да намерят приложение правилата на чл.80, ал.1, т.5 НК и чл.81 НК.
Наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде
погасено при изтичане на две годишна давност от довършване на съответното
нарушение, като независимо от прекъсването на давността, след изтичането на
тригодишен срок от довършване на нарушението наказателното преследване следва
изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност.
В конкретния случай за дата на извършване на
нарушението се сочи датата на 28.06.2007 год., от която дата е започнала да
тече давността на административно-наказателното преследване и на 28.06.2010 год. се
явява изтекла
абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод
безспорно се налага от разпоредбите на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.81, ал.3 НК,
във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК. Поради това, е отпаднала възможността спрямо
касаторът да бъде извършено наказателно преследване, което е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото
административнонаказателно производство. В този смисъл възприетите
констатации на касационния състав несъответстват
с достигнатите такива от въззиваемия съд за законосъобразност на издаденото НП.
С
оглед изложените съображения, касационният състав счита атакуваното решение за
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Установените пороци не могат
да бъдат поправени пред касационната инстанция или чрез връщане за ново
разглеждане от друг състав, поради което, решението следва да бъде отменено
изцяло и постановено друго, с което се
реши делото по същество с отмяна на издаденото наказателно постановление.
Мотивиран така и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 144 от 28.09.2010 година, постановено по наказателно административен характер дело № 242 по описа за 2010 година на Районен съд - Луковит, вместо което ПОСТАНОВЯ