РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на двадесети май две
хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.П.
при
участието на секретар: Д.Ц., като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
адм. дело № 269 по
описа за 2008 год. на Ловешкия
административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 от Административно-процесуалният кодекс във вр. с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване във
вр. с §4, ал.1 от ПЗР от същият.
Постъпила е жалба от И.К.Д., ЕГН:**********,***, чрез пълномощника си адв.
С.Т.-ЛАК против Решение №23/26.11.2008г. на Директора на ТП, НОИ /Районно управление “Социално
осигуряване”/ – гр.Ловеч, с което е
оставил без уважение жалба вх.№ МП-17657/28.10.2008 г. относно зачитане на
категория труд на осигурителен стаж положен като шофьор в “Товарни превози”
ЕООД - гр.Ловеч и преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Счита, че в периодите
11.03.1982г. – 01.04.1983г. и 01.07.1986г. – 01.12.1991г. положеният от него
труд е при условията на втора категория. Твърди, че решението е
незаконосъобразно, на основанието по чл.146, т.3 от АПК, като постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неспазване на чл.40,
ал.2 от АПК, довело до нарушение на материалноправната разпоредба на т. 53а от Правилника
за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./. Иска неговата отмяна с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата с молба да бъде
уважена. В писмена защита излага подробни съображения по основателността на оспорването.
Ответната страна Районно управление “Социално осигуряване” – гр.Ловеч,
чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага по същество в
писмена защита. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, обсъди оплакванията по жалбата и служебно провери
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира същата за
процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по
същество за неоснователна по следните съображения.
Административното производство по издаване на
обжалваното решение е инициирано от
оспорващия, с подаване на заявление вх. № МП-11821/17.07.2008г. на РУ”СО”-Ловеч,
с искане да му бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № ПР-436/13.10.2008г. на ръководител ”ПО” при РУ “СО”-гр.Ловеч на
молителя е отказана лична пенсия за ОСВ при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО
с мотива, че не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен от втора
категория труд, а има такъв от 13 години, 7 месеца и двадесет и три дни.
Недоволен от това разпореждане Д. е
подал жалба с вх.№ МП-17657/28.10.2008г. до Директора на РУ „СО”-Ловеч с искане
за отмяната му като незаконосъобразно и отпускане на пенсия за ОСВ при
условията на §4, ал.1 от КСО, т.к. неправилно положеният от него труд, за
периода 11.03.1982г.-01.04.1983г. и 01.07.1986г.- 01.12.1991г., е зачетен от
трета, вместо от втора категория труд. С процесното Решение №23/26.11.2008г.
Директора на ТП, НОИ /Районно управление “Социално осигуряване”/ –
гр.Ловеч, е оставил без уважение жалба
вх.№ МП-17657/28.10.2008г. и потвърдил разпореждане № ПР-436/13.10.2008г. на
ръководител ”ПО” при РУ “СО”-гр.Ловеч. Този индивидуален административен
акт е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид
разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. Решението е мотивирано, като директора на
РУ ”СО”-Ловеч е приел, че Д. не отговаря на изискването за наличие на
петнадесет години осигурителен стаж от втора категория труд и правилно му е
отказана исканата пенсия за ОСВ при условията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО.
С разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на КСО е
създаден преференциалния режим на пенсиониране,
по който се изисква лицето да е работило
десет години при условия на първа категория
труд или петнадесет години при условията на втора категория труд, ако
отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО,
но не по-рано от 52 години за мъжете при първа категория труд и 57 години за мъжете
при втора категория труд. Спорният между страните стаж е за труд, положен от
оспорващия като “шофьор” на товарен автомобил с товароподемност над 12 т., през
периода 11.03.1982г. – 01.04.1983г. и 01.07.1986г. – 01.12.1991г. е такъв от
втора категория. Съгласно Заключителна разпоредба към Постановление № 235 на
Министерски съвет от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на
труда при пенсиониране, в Постановление № 75/1998 г. на Министерски съвет за
отменяне на Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) се
създава § 2, съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и
служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната
категория по действащия до тази дата ПКТП, който се явява на това основание и
приложим при определяне на категорията труд на жалбоподателя. Съгласно чл. 40,
ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и
с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Съгласно ал. 2 на същия текст, документът по ал.
1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни
документи и договори за възлагане на труд.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания и по искане на процесуалният представител на оспорващият, по делото
е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира,
като обективно и безпристрастно дадено и неоспорено от страните. От заключението се установява, както е отразено и в приложеното
по делото Удостоверение от 29.10.2008г., издадено от ликвидатора на „Товарни
превози” ЕООД - гр. Ловеч, че в същото към момента на проверката са запазени само
ведомостите за заплати, други първични и счетоводни не са налични. Сьгласно
приложеното към делото УП обр.ЗО с изх. N 26/20.05.2002г. на „Товарни превози” ЕООД, за периода от 11.03.1982 г. до
11.04.2001г. прослуженото време втора категория труд на И.К.Д. „шофьор на товарен
автомобил ІІ к. над 12 тона Т 53 Б А” е 18 години, 8 месеца и 25 дни. Експертът
не е приравнил втора категория труд към
трета и изчислил целият трудов стаж към датата на подаване на молбата-17.07.2008г.,
тъй като на Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на § 4 ал.1 от ПЗР на КСО, т.е. условието е да има
придобит осигурителен стаж от втора категория труд най-малко 15 години и възраст
57 години. Издадените УП 3 с изходящи номера 31/15.09.2007г. и 47/29.08.2008г.
са еднакви по съдържание, и в двата документа положеният труд от втора
категория труд е 12 години, 7 месеца и 10 дни, а от трета категория труд 6
години, 5 месеца и 20 дни. След извършената проверка по ведомостите за заплати вещото
лице е установило, че за периода 11.03.1982 г.-01.04.1983г. във ведомостите за
заплати има графа „ремарке”, в която са отразявани доплащанията на шофьрите за
коли с ремаркета. За този период на И.К.Д. не е начислявано за теглене на
ремарке, но на други негови колеги има начисления, обосноваващо извода, че на
жалбоподателя не е начисляван труд за теглене на ремарке, респективно не
може да се зачете за втора категория. За периода 01.07.1986г.-01.12.1991г.
ведомостите са изготвени на друг принцип - няма графа за доплащане за ремарке,
но пък шофьорите са групирани според видовете камиони: „Шкода бордова -8т.
ш.120038”, „ шкода прицеп -20т. ш.123040”,”Татра над 15 т. ш
В Товарни превози ЕООД -гр. Ловеч както бе
посочено по-горе са запазени само ведомостите
за заплати, като и при тях има период за който липсват такива. Съгласно
единствено запазените документи в предприятието - ведомостите за заплати, за
периода 11.03.1982г.-01.04.1983г. на И.Д. не е начисляван труд за теглене на
ремарке, за да се приеме за упражнен труд от втора категория. За периода от
01.07.1986г.-01.12.1991г. не може да се направи заключение дали му е начисляван
труд отговарящ на изискванията за втора категория. В Държавен архив -гр. Ловеч не са за налични
предадени документи за съхранение в тази връзка.
Установеното в Констативния протокол с вх.
номер 6/26.08.2008г. за извършена проверка от РУ „СО” на документите за
песиониране, издадени от осигурителя „Товарни превози” ЕООД гр. Ловеч, изготвен
на основание
чл.108 ал.1 т.1 ог КСО и заповед 863/25.08.2008г. на директора на РУ „СО”-гр. Ловеч,
е на база проверката на ведомостите за заплати предоставени на финансовият
ревизор при РУ”СО”-Ловеч. В резултат на тази проверка е дадено от финансовият
ревизор задължително предписание за изготвяне на Удостоверение УП 3 за периода
11.03.1982г. - 11 .04.2001 г., в което за труд
втора категория е зачетен 12 години, 7 месеца и 10 дни, и е обявено за
невалидно УП 30 с вх.М26 /20.05.2002г., в което трудът от втора категория е зачетен за 18 години 8 месеца и 25 дни.
При съдебното обжалване оспорващият
представя трудовата си книжка и съдът счита, че данните в същата, като отразени
в официален документ, се ползват с материална доказателствена сила, съгласно
чл. 347 от Кодекса на труда. От трудовата книжка е видно, че за периода 11.03.1982
г. - 10.01.2001г. /в рамките на който попада и процесният 11.03.1982г. –
01.04.1983г. и 01.07.1986г. – 01.12.1991г./ той е работил на длъжност „шофьор”
в Товарни превози –АС, ЕД, последно ЕООД-Ловеч, като на стр.14, 16, 18, 20 в
графата за длъжност е посочено общо „шофьор”, а на стр.22, 24 в същата графа
към „шофьор” е добавено на товарен автомобил над 22 тона-ІІ категория. В
трудовата книжка за всичко прослужено време в „Товарни превози” ЕООД е отразено
18 години, 8 месеца и 25 дни, като е посочено, че данните съвпадат с
разплащателните ведомости. Действително, в трудовата книжка на жалбоподателя за
претендираният период не е отбелязано превозното средство. Съдът след
съобразяване обстоятелството, че по отношение на пенсионното производство са
приложими правилата на АПК, и в случаите, когато осигурителят - работодател не
е посочил определени елементи от вида и характера на трудовата функция, от
които зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на
обективната истина, става с всички допустими, на основание чл. 171 от АПК,
доказателствени средства, включително и със свидетелски показания при наличието
на т. нар. начало на писмено доказателство, което в случая е трудовата книжка
на жалбоподателя. Безспорно работодателят на жалбоподателя е посочил, че
длъжността е упражнявана в „Товарни превози” ЕООД Ловеч за периода 11.03.1982
г. - 10.01.2001г., но не са посочени вида, товароподемността и прикачените
пътни състави на управляваните автомобили, обуславящо вида категория труд. За
установяване на тези обстоятелства са разпитани свидетелите Бъчев и Чиков,
които единодушно и без противоречия установяват, че жалбоподателят е работил като
шофьор на товарен автомобил с ремарке, бордови автомобил, с товароподемност 8т.
и ремарке със същата товароподемност, като Чиков сочи данни за наличие на
период, в който оспорващият е карал прицеп, без да го конкретизира. Обстоятелство,
че жалбоподателят е карал автомобил, с товароподемност 8т. се подкрепя и от депозираното
заключение на вещото лице, в което констатира, че за периода 01.07.1986г.-01.12.1991г.,
през който ведомостите са изготвени на друг принцип, без графи на доплащане за
ремарке, шофьорите са групирани според видовете камиони: „Шкода бордова - 8т.
ш.120038”, „ шкода прицеп -20т. ш.123040”,”Татра над 15 т. ш
В съдебно заседание, проведено на
05.02.2009 г., процесуалният представител на оспорващият е оспорил истинността,
на основание чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, на удостоверение обл. УП-3 с
изх.№31/15.09.2007г. и обр.УП-3 с изх. №47/29.08.2008г. и Констативен протокол
с вх.№ 6/26.08.2008г. на РУ „СО”-Ловеч, като по отношение оспорването на
удостоверение обл. УП-3 с изх.№31/15.09.2007г. е отменено с протоколно
определение от съдебно заседание, проведено на 20.05.2009г. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е оспорил истинността на
Удостоверение от 29.10.2008г., издадено от „Товарни превози-Ловеч в ликвидация”
ЕООД и Удостоверение №26/20.05.2002г. на Товарни превози-Ловеч” ЕООД. Съгласно чл. 154, ал. 3 от ГПК, субсидиарно
приложим в настоящият процес съгласно разпоредбата на чл.144 АПК, тежестта на
доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. По
отношение оспореното удостоверение обр.УП-3 с изх. №47/29.08.2008г., извън обстоятелството, че жалбоподателят не е
посочил доказателства за установяване на твърденията си, съдът съобразява
факта, че е издадено по данните от разплащателните ведомости, които
представляват първичен счетоводен документ, чиито записвания са вярно отразени,
съгласно даденото експертно заключение. Не се представиха доказателства от
старана и на ответната страна, досежно твърденията за Удостоверение от
29.10.2008г., издадено от „Товарни превози-Ловеч в ликвидация” ЕООД,
удостовереното в него е вярно, в предвид даденото експертно заключение.
Оспореното Удостоверение №26/20.05.2002г. на Товарни превози-Ловеч” ЕООД,
съгласно констатациите на финансовият ревизор, след извършената проверка на
издадените документи за пенсиониране на осигурителя въз основа на
приходно-разходните, финансово-счетоводните и др. документи по задължителното
обществено осигуряване е посочено за невалидно, с дадени задължителни указания
на Д. да се изготви и представи в РУСО – Ловеч, удостоверение УП-3 за периода
11.03.1982г.-11.04.2001г. Тези констатации са обективирани в Констативен протокол
№6/26.08.2008г. на РУСО-Ловеч, и посочени от вещото лице за верни, като
отговарящи на записванията от разплащателните ведомости. В предвид
изложеното така заявеното от страните
оспорване на горепосочените документи е недоказано, на основание чл. 194, ал.
2, предложение първо, във връзка с чл. 193 от ГПК.
Съгласно легалното определение, дадено в чл. 101 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (отм., но приложим), трудовият стаж се
установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с
документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация.
Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги.
По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм.
- ДВ, бр. 19 от
Положеният от жалбоподателя труд не попада в описания в точка 53а от
раздел втори на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране / ПКТП отм./. В посочената норма
се зачита труда, положен от водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните
фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически
линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и
неотложна медиицинска помощ в страната. Административният орган в съответствие със
закона е приел, че стажът на оспорващия при условията на втора категория труд е
по-малък от изискуемия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО.
При тези съображения административния
орган правилно е зачел положения
труд не отговаря на изискването
да има 15 години осигурителен от втора категория труд, а има такъв от 13
години, 7 месеца и двадесет и три дни, и е отказана исканата пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО.
Поради изложените съображения
оспорваното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган при
спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби и следва
да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Съдът, намира за неоснователно искането на процесуалният представител на ответника за
присъждане на разноски в полза на Районно управление “Социално
осигуряване”-гр.Ловеч във връзка с осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност. Тя
не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените разноски, чието
присъждане законодателят е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК,
правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само за неуредените
в дял трети на АПК въпроси. В АПК текста на чл.143 озаглавен “отговорност за
вреди” и неговата алинея четвърта урежда въпроса кои разноски заплаща подателя
на жалбата когато съдът отхвърли оспорването. В цитираната разпоредба не е
включено юрисконсулско възнаграждение, което не е пропуск, т.к. юрисконсултът в
държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител по
служебно или трудово правоотношение и за положения от него труд получава
съответното заплащане. Адвокатът не получава заплата и затова за своя труд
получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, включително и при защита
на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплата или
трудово възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е
предвиден. Затова според текста на чл.143, ал.4 АПК при отхвърляне на
оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат,
ако другата страна /административния орган/ е ползвала услугите на такъв, но не
присъжда юрисконсулско възнаграждение. С оглед изложеното при този изход на
делото разноски не следва да бъдат присъдени, макар своевременно да са поискани
и РУСО е защитавано от юрисконсулт в производството, по аргумент от разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с
чл.118, ал.2 КСО, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.К.Д., ЕГН:**********,***,
чрез пълномощника си адв. С.Т.-ЛАК против Решение №23/26.11.2008г. на Директора
на ТП, НОИ /Районно
управление “Социално осигуряване”/ – гр.Ловеч, с което е оставил без уважение жалба вх.№
МП-17657/28.10.2008 г. срещу Разпореждане № ПР-436/13.10.2008г. на ръководител
”ПО” при РУ “СО”-гр.Ловеч.
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването истинността
на удостоверение обр.УП-3 с изх.
№47/29.08.2008г., Констативен протокол с
вх.№ 6/26.08.2008г. на РУ „СО”-Ловеч, Удостоверение от 29.10.2008г., издадено
от „Товарни превози-Ловеч в ликвидация” ЕООД и Удостоверение №26/20.05.2002г.
на Товарни превози-Ловеч” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от настоящия акт да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: